Справяне с житейските кръстопъти и търсенето на смисъл. ПБ1
Прочетете за трите стъпки към себеоткриване и как книгите могат да бъдат ваш спътник в пътешествието към по-пълноценен живот.
Това е брой първи от рубриката за съвети “Питай Борислав”. Ако имаш въпрос или нужда от съвет със съмнителна стойност и полезност ми пиши на literaturenkaleidoskop@pm.me или на лично съобщение в приложението на Substack и може да ти отговоря в следващото издание на рубриката.
Мартина пита:
Здравей, Борислав,
Напоследък се чувствам малко изгубена, сякаш съм в задънена улица както в кариерата, така и в личния си живот. На 29 години съм и имам чувството, че всички около мен се движат напред и намират своето място, а аз само наблюдавам отстрани. Не става въпрос само за работата или взаимоотношенията, а по-скоро за това скрито чувство на търсене на нещо по-смислено в живота. Търся книги, които могат да предложат насоки, може би истории на хора, които са били в подобни ситуации и са намерили своя път. Можеш ли да препоръчаш книга, която ти е помогнала да преминеш през трудни времена?
Благодаря!
Борислав отговаря:
Здравей, Мартина!
Съжалявам да чуя, че преминаваш през труден период. На всеки му се случва да има такива моменти, но знам, че това по никакъв начин не те успокоява, така че да минем по същество.
На 31 декември, 2023 ме освободиха от работа. Един ден си цъках удобно от вкъщи, докато ми превеждат немска заплата, а на следващия чуках на вртата на Трудовата борса с протегнати шепи. Такъв е животът, драма няма.
Приех стоически новината за освобождаването ми от длъжност. Даже бях леко развълнуван от възможностите, които ми се откриваха. Знаех, че тази работа нямаше да е до пенсиониране и ето, че работодателят ми даваше тласъка, от който имах нужда, за да започна новата глава от моя живот.
За съжаление, колкото и да се оглеждах, новата посока така и не се разкриваше пред мен. Не ми се явяваха никакви знаци и вълнението се превърна в тежест. Времето минаваше, а аз стоях забил на място.
Промените в кариерата в комбинация със здравословни проблеми, липса на гадже и други неща породиха у мен меланхолия. Ден след ден се чувствах тъжен и немотивиран. Изглеждаше сякаш ще се чувствам така още дълго време.
За щастие има безброй много начини да изпълзим от дупката и да се завърнем към живота, който ни се полага по право. За мен това се случи след претърпяна операция и последвалия период на възстановяване.
Постоянната болка и лежането на легло имат една положителна страна. Премахват въздуха под налягане и изведнъж спираш да се чудиш за смисъла на живота и за своята мисия. Просто искаш да можеш да се изправиш, да вървиш, да ядеш нормална храна. Тоест, карат те да оцениш малките неща.
Когато скучното ежедневие ти бъде отнето, разбираш колко е ценно.
Но тъй като не препоръчвам на никого да преминава през такива кризисни ситуации, заради потенциалната възможност да се почувства по-добре след това, ни трябва друг подход.
За да се освободим от меланхолията и отново да поемем въздух с пълни гърди, трябва да свършим малко работа. Ето какъв е планът в три стъпки:
Поглед в огледалото
Анализ
Справяне с проблема
Поглед в огледалото
Мартина, казваш, че въпросът ти не е само за работата или взаимоотношенията, а по-скоро за това скрито чувство на търсене на нещо по-смислено в живота.
Първата стъпка от нашия план е да разберем какво е това “нещо”.
Според мен има четири главни категории, в които повечето хора искат да успеят и да намерят щастието. В над 90% от случаите чувството на неодувлетвореност ще спада към една от тези категории. Те са:
здраве
любов
себереализация
богатство
Здравето – както казах по-горе, ако не можеш да живееш пълноценно, заради здравослвони проблеми, нищо друго не е от значение. На кого му пука за идеали, когато стене от болка!
Любов – тук може да става дума за всякакъв вид обич – романтична, семейна, приятелска. Не всеки иска да си има гадже, но всеки има нужда от любов.
Себереализация – може да е професията ти, но не е задължително. Това е онази житейска мисия, онзи смисъл, който всички търсим. Мисията ни е свързана с това да помагаме на другите – хора, животни, природа, и т.н.
Богатство – за някои това означава пари, имоти, предмети. За други – спокойствие, щастливи моменти, приятели.
Отговори си на тези въпроси, за да разбереш къде имаш липса и следователно – какво те натъжава:
Здрав/а ли съм? Чувствам ли се удобно в тялото си? Сещам ли се за него? Грижа ли се за него?
Чувствам ли се обичан/а? Има ли хора в моя живот, за които знам, че ме обичат? Искам ли гадже? Щастлив/а ли съм във връзката си?
По какъв начин искам да съм полезна/ен на обществото? Като оставим работата и заплатата настрана, как искам да помагам без да очаквам нищо в замяна?
Какво ще ме накара да се чувствам истински успял/а?
Анализ
След като отговориш на въпросите и знаеш какво ти липсва, трябва да видим дали това е проблем, с който книгите могат да помогнат.
Знам, че това е книжен блог, но нека бъдем честни – книгите не са панацея. Понякога трябва да отидем на доктор, да се изпотим в градината или да скъсаме с партньора си, за да се почувстваме по-добре.
Справяне с проблема
Помисли върху проблема си и направи бърз списък с няколко неща, които може (или трябва) да направиш в живия офлайн живот преди да отвориш ново четиво.
Знам, че романите предлагат бягство от реалността и ни карат да забравим за проблемите, но идва един момент, в който не можем или не бива повече да бягаме.
Ако сме направили всичко друго, или ако енергията не ни достига за нищо освен за книги, да поговорим и за тях.
Книгите, разбира се, могат да ни бъдат просто спътник, а не предводител и това е напълно достатъчно.
Няколко предложения
Не съм я чел, но съм чувал, че книгата на Джойс Каръл Оутс “A Widow's Story: A Memoir.” е полезна когато се справяме с мъката от загубата на близък. За съжаление тази писателка е все още недостатъчно превеждана на български. (Нещо, което може би аз ще помогна да се промени в бъдеще 🤔.)
Когато бях в университет и ходех на психолог, за да приема различната си сексуална ориентация, много ми помогна “The Velvet Rage” от Alan Downs, която говори за вътрешната хомофобия, която много гей мъже изпитват сами към себе си и как да се преодолее.
И за да не говорим само за непреведени книги, нека да кажа, че последната книга, която ме накара да оценя живота малко повече беше “Накрая и двамата умират” на Адам Силвера, публикувана от Егмонт. Основните теми са смъртта и пълноценно изживяния живот. Главните герои научават, че ще умрат в следващите 24 часа и сюжета проследява мислите, чувстват и действията им преди неизбежния край. За нея разказвам малко повече в епизод девет на подкаста.
Книга, която ме е вдъхновявала многократно в миналото е “Играта на живота и как да я играем”, написана от Флорънс Сковъл Шин през 1925. Изглежда, че е налична в сайта Читанка. Книгата използва цитати от Библията, за да обясни предполагаемите правила за щастлив живот. Флорънс разказва много анекдоти, които някои читатели може да отхвърлят като измислица, но аз лично съм препрочитал цялата книга не веднъж и я считам за мотивираща.
Сега чета “Времеубежище” от Георги Господинов (издателство Жанет 45). Първо, защото хората я хвалят. Второ, защото спечели престижната награда Booker. Трето и най-важно, защото дядо ми преминава през нещо, за което предусещам, че ще се говори в книгата. Предстои да разбера.
В заключение искам да кажа, че всяка книга може да те научи на нещо, да ти предложи нова перспектива, дори това да не е била основната ѝ цел. Чети, това към което интуицията те води (да, даже и любовните романи) и лека по лека ще откриеш пътя.
Ако някой има мисли или съвети по въпроса, да ги сподели в коментарите!
За въпроси пишете ми на имейл literaturenkaleidoskop@pm.me или на лично съобщение в приложението на Substack.